|
Защо точно Чау?
В семейството чау е верен приятел и
компаньон, но отдава сърцето си само на един член на семейството
въпреки, че приема любовта на всички живущи с него. Към чау трябва да се
обръщате спокойно. Характерът му е сдържан, недоверчив е към непознати.
Психиката на женското чау е
по-изтънчена, богата и сложна. Като правило е по-умна от мъжкия. По
тънкостта на възприятията и по способността към истинска дружба
по-високо стои именно женската. Женските чау са нежни. Стават удивителни
майки, невероятно грижовни, много дълго проявяват майчинските си
инстинкти, дори и след като престанат да кърмят малките. Те умеят да
възпитават децата си, самоотвержено ги защитават, не им разрешават да
ходят на опасни места, внимателно ги наказват за лудориите и ги учат да
играят. Всичко това свидетелства за високата интелектуална организация
на женските от тази порода.
Чау-чау са много чистоплътни и в известна степен обичат реда. Те никога
няма да бягат в локвите, а ще вървят между лехите, няма да газят в
разораното и няма да повредят и едно растение. Чау никога не взема нещо
от земята, а ако го заинтересува някаква миризма, ще я изследва с
усърдието на професор. Това куче помни всички места, които са го
заинтересували по-рано. При цялата независимост на характера на чау-чау,
за човека, сполучил да опознае невероятните му психически ресурси, той
може да стане източник на радост и удовлетворение.
История на породата
Чау-чау е най-древната загадка на Изтока. Предположението, че чау-чау е
най-близкият родственик на вълка, може да се докаже с няколко примера:
синият език – това е наследство на някои видове измрели полярни вълци,
изконния гълъбов цвят на чау – още една черта на дивия предшественик, а
така също и добрия нюх, способността му за лов. Съществуват няколко
версии за произхода на породата, но със сигурност е известно, че
историята й датира над две хилядолетия. Изображения на чау са открити на
китайски фаянс 150 г. пр. Хр.
Чистокръвните линии на чау-чау са
се поддържали в будистките манастири, където са се занимавали с
развъждане на породата и са водели специални дневници, които по своята
същност са представлявали родословни книги на чау-чау. Освежаването на
кръвта е ставало чрез обмен на кучета от различните манастири. Кучетата
от тази порода са се използвали за лов, за охрана и като пастирско и
впрегатно куче. В древните ръкописи са открити интересни факти за
свещеното предназначение на тези кучета.
През различни периоди на
съществуването си, породата е наричана с различни имена: тибетски
мастиф, татарско куче, варварско куче, но почти цяло столетие я наричаме
чау-чау. Има две версии за произхода на името на породата. Едната е, че
чау-чау е получил името си от древните кучета „чу”, а другата е, че
името на породата е дадено от английските търговци, които са търгували с
източни подправки и наричали китайците chows
и chinks.
Чау-чау е най-древния представител на шпицовете. Голямо е сходството на
чау с шпицовете е. Например изправените неголеми уши и завитата на гърба
опашка. Но строежът на черепа е различен. Има разлика във формата на
предната част на главата. Главата на шпица е клиновидна и весело
изражение на муцунката. У чау-чау е обратно – главата е масивна с широк
и плосък череп, леко сплескана и с намръщено изражение на муцуната.
Друга отличителна особеност на чау-чау е високата психологическа
организираност, присъща само на тази порода. Всички изброени качества
свидетелстват, че в кръвта на чау-чау има не само вълче начало, но и
примес на някакви мастифи. Има много спорове за участие на тибетските
догове във формирането на породата, но тази версия нито е опровергана,
нито е доказана.
Първите сведения за чау-чау в Европа донася Марко Поло, но
запознанството с породата става доста по-късно. Първите кучета били
внесени от английските моряци в Англия като екзотични предмети и за
съжаление ги отглеждали в зоопарка.
Стандарт
FCI № 205 (09.06.1999)
Пржизход: Китай
Дата на публикация на по-рано действащия стандарт: 24. 06. 1987 г.
Предназначение: Куче за охрана и компаньон
Класификация по FCI: Група
5. Лайки и примитивни породи. Секция 5. Азиатски шпицове и родствени
породи. Без работни изпитания.
Общ вид
Активен, компактен, с къса поясница и което е съществено – добре
балансиран, лъвоподобна външност, величав, държащ се с достойнство.
Опашката се допира до гърба.
Поведение
Спокойно куче, добър страж, синкаво-черен език, неповторима превзета
походка. Независим, верен, но надменен. Средно височината при холката е
43-51 см, но във всеки случай трябва да се отчитат общите пропорции и
хармоничността на тялото.
Глава
Черепна част
Черепът е плосък и широк, добре запълнен под очите.
Преходът от челото към муцуната (стопът) не е рязко изразен.
Лицева част
Носната гъба е голяма и широка и във всички случаи е
черна. Изключение правят бледожълтите и белите кучета, при които
светлата носна гъба е допустима, а у гълъбовосивите и рижите със сивкав
оттенък – с естествен цвят.
Муцуната
е със средна дължина, широка от основата до края, а не е заострена като
на лисица.
Устните и небцето
са черни, а за венците се предпочита да са черни. Езикът е синкавочерен.
Зъбите
са здрави и равни, а челюстите – силни, със съвършено правилна
ножицовидна захапка, т. е. горните зъби плътно покриват долните и са
перпендикулярни на челюстите.
Очите
са тъмни, с овална форма, среден размер и с бистър поглед. Подходящ цвят
на очите се допуска при гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък.
Ушите
не са големи, плътни са и леко заоблени в краищата, кучето ги държи
изправени. Широко поставени, но наклонени напред над очите и леко
приближени едно към друго, придават своеобразно и характерно за тази
порода намръщено изражение. Намръщения вид не е задължително да се
постига за сметка на свободно набръчканата кожа на главата.
Шия
Здрава, снажна, не е къса, поставена умерено високо и леко сводиста.
Тяло
Гърбът е къс, равен и здрав. Поясницата е мощна. Гърдите са широки и
дълбоки. Ребрата са сводести, но не бъчвообразни.
Опашка
Поставена е високо. Носи се прилепнала на гърба.
Крайници
Предните са съвършено прави, със средна дължина и
здрави кости. Раменете са мускулести и къси
Задните
крака са мускулести. Скакателните стави са с минимални ъгли, което води
до характерната превзета походка. Никога не се прегъват напред.
Стъпалата са къси и прави.
Лапите
не са големи, закръглени са и са като котешките, стъпват на пръсти.
Движения.
Къси крачки и превзета
походка. Предните и задните крака се движат паралелно и право напред.
Козина
Дълга и груба или къса и еднородна. При дългокосместата разновидност е
обилна, пищна, гъста и права. Покривния косъм е доста груб с меко и
пухкаво подкосмие. Особено дългата козина около шията образува грива, а
на задните крака – гащи. При късокосместите козината е къса, много
гъста, права, стои перпендикулярно на тялото и не приляга към него.
Всяко изкуствено скъсяване на козината, което променя естествените
очертания или облик, води до дисквалификация при изложбите.
Окраска
Чисто черен, рижав, гълъбов, бледожълт или бял цвят, често с оттенъци,
но не и на петна или пъстри. Долната част на опашката и задната страна
на бедрата често са по-светло оцветени.
Ръст
Височина при холката – мъжки 48-56 см, женски 46-51 см.
Дефекти
Всяко отклонение от горепосочените показатели трябва да се разглежда
като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.
Забележка
Мъжките трябва да имат два добре оформени тестикула, напълно спуснати в
тестикулната торбичка. |
