Здравейте и добре дошли на нашата страница!
Ние сме семейство Йорданови
и живеем в града на стоте Войводи - Сливен, който се намира в подножието
на Стара планина.
Винаги сме обичали всички
животни, а с това е свързана и моята работа и след като порасна дъщеря
ни решихме да си имаме домашен любимец.
Наши
приятели ни разказаха с въодушевление, когато са били на гости в свои
роднини,
колко много са ги впечатлили четиринадесет пухкави топки обикалящи около
две майки. Още на другия ден пътувахме за Нова Загора откъдето си взехме
и първото чау-чау на име Сара. Това беше през пролетта на 2006 г. А през
пролетта на 2008 г. имахме щастието и ние да си отгледаме едни малки
меченца.
Сара едно куче изпълнено с
много любов, нежност и всеотдайност към нас. Както съм казвала много
пъти, че веднъж докоснеш ли се до тази порода става магия и искаш още и
още.
След,
като опознахме качествата на породата се роди и идеята за второто, но
вече
родословно куче чау-чау с цвят крем. За да намерим такова куче ни отне
доста време и усилия, но след дългото търсене бяхме запленени от
красотата на малката Валенсия, която се намираше на хиляди километри от
нас в град Самара – далечна Русия. Беше цяло изпитание срещу зима да
летя сменяйки два самолета и пътувайки стотици километри в снежни
виелици докато стигна до развъдника
Лапушка от
Ольги, където ме очакваха. Посрещнаха ме много гостоприемно и там се
запознах с Олга, която е жена с голямо сърце отдадено изцяло на тези
прекрасна порода – чау чау.


Така на 2.12.2007 г. след
три дневен престой отново полетяхме към България, но вече на седалката
до мен беше и малката Валенсия, която по това време беше на четири
месеца.
Освен двете чау-чау на двора
имаме и сериозен пазач – немската овчарка Джеси на 6 години.
 |